Jan 23, 2025, 7:40 PM

5#

314 0 0

Из таз държава плоска,

скучна и самотна ,

постоянното небе виси.

Небе сиво и безмълвно,

Пълно със сиви облаци.

 

Омразата ми не крия аз.

Липсата на смях ,усмивки и лъжи,

Изкуствено е всичко тук 

техните реки , канили 

до мислите на жителите ѝ

 

Комформисти , живеейки празно.

Питат те “как си ти”.

Сякаш интерес в тях пораждатът празните им разговори.

 

Омразата ми безгранична , 

Но сякаш спокойствие намирам аз , 

животи плаващи да гледам,

знаейки че няма да оставят те следи.

 

Виждам в нощите самотни , 

Всичките прослойки на града 

От усмихнати те двойки до

самотните вярващи в лъжа

 

Всички те са живи, но в походката им празна , аз виждам липсваната на искрени мечти

без мечти живот за мен , поражда 

гняв и ругатни. 

 

Но кой съм аз да съдя ,

един нощен блудник сам останал.

В стая празна само с четири стени…

Сам ги гледам, 

докато цигарата гори 

и си казвам,

нима така изглеждам отстрани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Saint_Germain All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...