* * *
Като сказание
Защо в съня ми идваш всеки път неканена?
И тихичко заставаш, там, до мен.
И като лястовица носиш с топлина послание,
да смекчиш януарския ми сън.
Защо ти всеки път така желана си?
И всеки път те търся, там, до мен.
И сутрин, ако не си ме посещавала -
събуждам се настръхнал, уморен...
Защо ме посещаваш все неканена?
Като слънце във януарски ден...
И в съня ми упоен изпълваш ме, като сказание...
... на сутринта не си до мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Станко Немиров Todos los derechos reservados
