Като сказание
Защо в съня ми идваш всеки път неканена?
И тихичко заставаш, там, до мен.
И като лястовица носиш с топлина послание,
да смекчиш януарския ми сън.
Защо ти всеки път така желана си?
И всеки път те търся, там, до мен.
И сутрин, ако не си ме посещавала -
събуждам се настръхнал, уморен...
Защо ме посещаваш все неканена?
Като слънце във януарски ден...
И в съня ми упоен изпълваш ме, като сказание...
... на сутринта не си до мен.
© Станко Немиров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
