* * *
Като сказание
Защо в съня ми идваш всеки път неканена?
И тихичко заставаш, там, до мен.
И като лястовица носиш с топлина послание,
да смекчиш януарския ми сън.
Защо ти всеки път така желана си?
И всеки път те търся, там, до мен.
И сутрин, ако не си ме посещавала -
събуждам се настръхнал, уморен...
Защо ме посещаваш все неканена?
Като слънце във януарски ден...
И в съня ми упоен изпълваш ме, като сказание...
... на сутринта не си до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станко Немиров Всички права запазени
