30 nov 2008, 9:47

* * * 

  Poesía » De amor
553 0 8

Помръкнала, неприютена,

мъждукам слабо аз без теб,

жадувам твоята вселена

да се завърне пак за мен.

 

И твоят чуден, нежен допир,

да ме събуди за живот

и да разпали оня огън,

що сътворяваше любов.

 

И в утрините пак да бъда

пъстроцветната дъга,

а в нощите, когато искаш,

твоята единствена звезда.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??