Помръкнала, неприютена,
мъждукам слабо аз без теб,
жадувам твоята вселена
да се завърне пак за мен.
И твоят чуден, нежен допир,
да ме събуди за живот
и да разпали оня огън,
що сътворяваше любов.
И в утрините пак да бъда
пъстроцветната дъга,
а в нощите, когато искаш,
твоята единствена звезда.
© Мартина All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
