Помръкнала, неприютена,
мъждукам слабо аз без теб,
жадувам твоята вселена
да се завърне пак за мен.
И твоят чуден, нежен допир,
да ме събуди за живот
и да разпали оня огън,
що сътворяваше любов.
И в утрините пак да бъда
пъстроцветната дъга,
а в нощите, когато искаш,
твоята единствена звезда.
© Мартина Всички права запазени