verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
12 nov 2010, 14:36

57 

  Poesía
1023 0 7

На камари скупчи ги вятърът -

щастливи и къси, дълги и скучни.

Разпилени лудо навсякъде,

в следите ми дните падат беззвучно.

 

Покрай мен изниза се времето.

Не спря да попита - мога ли още

да изстискам сока от кремъка,

да паля искри в очите си нощем.

 

По билата гонех стадата си -

ту тихи мечти, ту луди кроежи.

И заспивах вечер с остатъци

от още горяща, жива надежда.

 

Есента надникна в очите ми,

помаха с крило последният жерав

и преглъщам сухо горчилката

на вечното утре, станало вчера.

 

Но ме теглят белите пътища -

отново на рамо мятам торбата,

осуквам на времето вървите

и само небето ми е стрехата.

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??