verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
Nov 12, 2010, 2:36 PM

57 

  Poetry
943 0 7

На камари скупчи ги вятърът -

щастливи и къси, дълги и скучни.

Разпилени лудо навсякъде,

в следите ми дните падат беззвучно.

 

Покрай мен изниза се времето.

Не спря да попита - мога ли още

да изстискам сока от кремъка,

да паля искри в очите си нощем.

 

По билата гонех стадата си -

ту тихи мечти, ту луди кроежи.

И заспивах вечер с остатъци

от още горяща, жива надежда.

 

Есента надникна в очите ми,

помаха с крило последният жерав

и преглъщам сухо горчилката

на вечното утре, станало вчера.

 

Но ме теглят белите пътища -

отново на рамо мятам торбата,

осуквам на времето вървите

и само небето ми е стрехата.

© Вакрилов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??