3 oct 2008, 0:47

. . . 

  Poesía
394 0 2

Мрак обгърна моята Луна,

прозорецът на къщата угасна.

Затвори се последната врата,

изгуби се една пътека ясна.

 

Студ скова сърцето изведнъж,

сълзи изпълниха очите,

и рукнаха свободни като дъжд,

безспирно, галейки страните.

 

Красиви "капките" поеха,

о,полет тъжен,предрешен!

Защо небесната утеха,

не озари ме и във този ден?

 

3.03.2008г.

 

 

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??