Мрак обгърна моята Луна,
прозорецът на къщата угасна.
Затвори се последната врата,
изгуби се една пътека ясна.
Студ скова сърцето изведнъж,
сълзи изпълниха очите,
и рукнаха свободни като дъжд,
безспирно, галейки страните.
Красиви "капките" поеха,
о,полет тъжен,предрешен!
Защо небесната утеха,
не озари ме и във този ден?
3.03.2008г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
