3.10.2008 г., 0:47 ч.

. . . 

  Поезия
393 0 2

Мрак обгърна моята Луна,

прозорецът на къщата угасна.

Затвори се последната врата,

изгуби се една пътека ясна.

 

Студ скова сърцето изведнъж,

сълзи изпълниха очите,

и рукнаха свободни като дъжд,

безспирно, галейки страните.

 

Красиви "капките" поеха,

о,полет тъжен,предрешен!

Защо небесната утеха,

не озари ме и във този ден?

 

3.03.2008г.

 

 

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??