. . .
Мрак обгърна моята Луна,
прозорецът на къщата угасна.
Затвори се последната врата,
изгуби се една пътека ясна.
Студ скова сърцето изведнъж,
сълзи изпълниха очите,
и рукнаха свободни като дъжд,
безспирно, галейки страните.
Красиви "капките" поеха,
о,полет тъжен,предрешен!
Защо небесната утеха,
не озари ме и във този ден?
3.03.2008г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
