21 dic 2010, 14:13

******

  Poesía
867 0 1

Ха, хванах те!

Видях те, че плачеш.

Вече знам, че не си робот.

Ха, видя ли!

Казах ти, че ще срутя крепостта ти.

Приеми, че не си по-различен от мен.

Сега какво? Ще бягаш ли?

Освободен от окови, но мъртъв отвътре.

Преди да дойде краят... осъзнай се!

Опустошително е да разрушаваш себе си,

а ти го правиш всеки ден.

Не вярвай, че така ще се отървеш от мен.

Ще те търся в дебрите на душата ти, ако трябва.

Сега какво? Ще бягаш ли?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© В.К Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...