21 dic 2010, 14:13

******

  Poesía
869 0 1

Ха, хванах те!

Видях те, че плачеш.

Вече знам, че не си робот.

Ха, видя ли!

Казах ти, че ще срутя крепостта ти.

Приеми, че не си по-различен от мен.

Сега какво? Ще бягаш ли?

Освободен от окови, но мъртъв отвътре.

Преди да дойде краят... осъзнай се!

Опустошително е да разрушаваш себе си,

а ти го правиш всеки ден.

Не вярвай, че така ще се отървеш от мен.

Ще те търся в дебрите на душата ти, ако трябва.

Сега какво? Ще бягаш ли?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© В.К Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...