Dec 21, 2010, 2:13 PM

******

  Poetry
863 0 1

Ха, хванах те!

Видях те, че плачеш.

Вече знам, че не си робот.

Ха, видя ли!

Казах ти, че ще срутя крепостта ти.

Приеми, че не си по-различен от мен.

Сега какво? Ще бягаш ли?

Освободен от окови, но мъртъв отвътре.

Преди да дойде краят... осъзнай се!

Опустошително е да разрушаваш себе си,

а ти го правиш всеки ден.

Не вярвай, че така ще се отървеш от мен.

Ще те търся в дебрите на душата ти, ако трябва.

Сега какво? Ще бягаш ли?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....