Dec 21, 2010, 2:13 PM

******

  Poetry
862 0 1

Ха, хванах те!

Видях те, че плачеш.

Вече знам, че не си робот.

Ха, видя ли!

Казах ти, че ще срутя крепостта ти.

Приеми, че не си по-различен от мен.

Сега какво? Ще бягаш ли?

Освободен от окови, но мъртъв отвътре.

Преди да дойде краят... осъзнай се!

Опустошително е да разрушаваш себе си,

а ти го правиш всеки ден.

Не вярвай, че така ще се отървеш от мен.

Ще те търся в дебрите на душата ти, ако трябва.

Сега какво? Ще бягаш ли?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...