17 nov 2020, 14:42  

***

  Poesía » Civil
954 2 1

Има ли по-светъл ден от този,

В който подаряваш красота.

Може да е стих, букет от рози.

Може розата да е една.

 

Или да разкажеш за звездата,           

паднала към четири без пет.

Боже, дай на всеки на земята,

силен да е колкото поет.

 

Да откриеш свое зрънце вяра

в изтрещелия от болки свят

и намерил най-накрая фара

разбереш, ти сам си необят.

 

И да тръгнеш в звездни коловози

Към усмивката на сутринта.

Може да е с цял  букет от рози.

Може и бодлива,

и една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Да откриеш свое зрънце вяра
    в изтрещелия от болки свят
    и намерил най-накрая фара
    разбереш, ти сам си необят."

    Когато разбереш, ти сам си необят, тогава дребнавостта започва да те обвинява в необятност

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...