Има ли по-светъл ден от този,
В който подаряваш красота.
Може да е стих, букет от рози.
Може розата да е една.
Или да разкажеш за звездата,
паднала към четири без пет.
Боже, дай на всеки на земята,
силен да е колкото поет.
Да откриеш свое зрънце вяра
в изтрещелия от болки свят
и намерил най-накрая фара
разбереш, ти сам си необят.
И да тръгнеш в звездни коловози
Към усмивката на сутринта.
Може да е с цял букет от рози.
Може и бодлива,
и една.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
