Има ли по-светъл ден от този,
В който подаряваш красота.
Може да е стих, букет от рози.
Може розата да е една.
Или да разкажеш за звездата,
паднала към четири без пет.
Боже, дай на всеки на земята,
силен да е колкото поет.
Да откриеш свое зрънце вяра
в изтрещелия от болки свят
и намерил най-накрая фара
разбереш, ти сам си необят.
И да тръгнеш в звездни коловози
Към усмивката на сутринта.
Може да е с цял букет от рози.
Може и бодлива,
и една.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
