26 abr 2019, 13:49

***

  Poesía » Otra
1.3K 10 3

Простете тихите окови
На покорените ни висоти
несподелените любови
и споделените некрасоти.

 

Простете ревността и мрака,
на сбъднатите тази нощ мечти
и този дето още чака,
и търси смелостта да си прости.

 

Простете мъката голяма
От скъсания недописан стих.
Как искам да е жива мама
И да ми каже тихо,
Аз простих.

 

Простете тихите окови
И споделените некрасоти,
несподелените любови
на покорените ни висоти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава поезия, Маестро!!!
  • Знам, че вероятно няма да се случи, но, хората те харесват. Напиши поне едно “благодаря”. Един коментар нямаш, за 12 години, срамота. Иначе пишеш добре. Но това не стига, мисля аз. Хайде, със здраве.
  • Прекрасен стих! Хареса ми и оригиналната му организация.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...