***

26.04.2019 г., 13:49 ч.

Поезия » Друга

958 10 3

Простете тихите окови
На покорените ни висоти
несподелените любови
и споделените некрасоти.

Простете ревността и мрака,
на сбъднатите тази нощ мечти
и този дето още чака,
и търси смелостта да си прости.

Простете мъката голяма
От скъсания недописан стих.
Как искам да е жива мама
И да ми каже тихо,
Аз простих.

Простете тихите окови
И споделените некрасоти,
несподелените любови
на покорените ни висоти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

di_t (T.Т.)

2023-05-25T16:41:08+03:00

Хубава поезия, Маестро!!!
Петър1 (Петър Димитров)

2019-05-01T08:50:36+03:00

Знам, че вероятно няма да се случи, но, хората те харесват. Напиши поне едно “благодаря”. Един коментар нямаш, за 12 години, срамота. Иначе пишеш добре. Но това не стига, мисля аз. Хайде, със здраве.
Петър1 (Петър Димитров)

2019-04-26T13:58:36+03:00

Прекрасен стих! Хареса ми и оригиналната му организация.