Простете тихите окови
На покорените ни висоти
несподелените любови
и споделените некрасоти.
Простете ревността и мрака,
на сбъднатите тази нощ мечти
и този дето още чака,
и търси смелостта да си прости.
Простете мъката голяма
От скъсания недописан стих.
Как искам да е жива мама
И да ми каже тихо,
Аз простих.
Простете тихите окови
И споделените некрасоти,
несподелените любови
на покорените ни висоти.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
