10 mar 2023, 21:02

* * *

  Poesía » Otra
726 2 4

 

Да те приема с всяко твое Аз

и пряко всяка своя съпротива.

Да видя във очите ти компас.

Да бъда смела, вярваща и силна. 

Да ти се доверя като дете.

Ръката ти протегната да хвана.

И Времето докато оплете 

съдбата ни в едно - сълза да стана.

Да се търкулна в сухата земя

и там да скрия болката си тиха.

След всеки свой въпрос 

ще чуваш: ДА!

Така че премисли какво ще питаш... 

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...