10 mar 2023, 21:02

* * *

  Poesía » Otra
727 2 4

 

Да те приема с всяко твое Аз

и пряко всяка своя съпротива.

Да видя във очите ти компас.

Да бъда смела, вярваща и силна. 

Да ти се доверя като дете.

Ръката ти протегната да хвана.

И Времето докато оплете 

съдбата ни в едно - сълза да стана.

Да се търкулна в сухата земя

и там да скрия болката си тиха.

След всеки свой въпрос 

ще чуваш: ДА!

Така че премисли какво ще питаш... 

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...