10.03.2023 г., 21:02

* * *

720 2 4

 

Да те приема с всяко твое Аз

и пряко всяка своя съпротива.

Да видя във очите ти компас.

Да бъда смела, вярваща и силна. 

Да ти се доверя като дете.

Ръката ти протегната да хвана.

И Времето докато оплете 

съдбата ни в едно - сълза да стана.

Да се търкулна в сухата земя

и там да скрия болката си тиха.

След всеки свой въпрос 

ще чуваш: ДА!

Така че премисли какво ще питаш... 

 

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...