* * *
Да те приема с всяко твое Аз
и пряко всяка своя съпротива.
Да видя във очите ти компас.
Да бъда смела, вярваща и силна.
Да ти се доверя като дете.
Ръката ти протегната да хвана.
И Времето докато оплете
съдбата ни в едно - сълза да стана.
Да се търкулна в сухата земя
и там да скрия болката си тиха.
След всеки свой въпрос
ще чуваш: ДА!
Така че премисли какво ще питаш...
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
