Вампир
Зъби, остри като ножове,
се впиват в кожата.
Чувствам болка сладка,
нежно опиянение.
И насладата ми кратка
за човечеството е сломение.
Жаждата ти е неутолена,
искаш още.
Смъртта ми ще е извинена,
аз ти давам прошка.
Как да мразиш
тези очи топазни?
Красотата им да изразиш,
завистливо тя те дразни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Василева Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
