Вампир
Зъби, остри като ножове,
се впиват в кожата.
Чувствам болка сладка,
нежно опиянение.
И насладата ми кратка
за човечеството е сломение.
Жаждата ти е неутолена,
искаш още.
Смъртта ми ще е извинена,
аз ти давам прошка.
Как да мразиш
тези очи топазни?
Красотата им да изразиш,
завистливо тя те дразни.
© Зорница Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
