Не искам да поглеждам
очите ти
и погледа си свеждам.
Препълнени с лъжите ми,
а празни ми изглеждат.
Сълзите ти от обич ли са
не разбрах,
изглеждат ангажиращи
и ме е страх.
Ръцете - даваш ми закрила?
Топлина ли?
Заключи ме в окови,
не разбра ли?
И мога да говоря още как
се промени, кога,
но няма смисъл от това.
Плачи, тъгувай, мрази ме,
забрави ако желаеш...
Безразлично ми е - знаеш.
Аз избрах.
© Силвия Върбановска Todos los derechos reservados