13 дек. 2011 г., 20:22

***

560 0 0

Не искам да поглеждам

очите ти

и погледа си свеждам.

Препълнени с лъжите ми,

а празни ми изглеждат.

Сълзите ти от обич ли са

не разбрах,

изглеждат ангажиращи

и ме е страх.

Ръцете - даваш ми закрила?

Топлина ли?

Заключи ме в окови,

не разбра ли?

И мога да говоря още как

се промени, кога,

но няма смисъл от това.

Плачи, тъгувай, мрази ме,

забрави ако желаеш...

Безразлично ми е - знаеш.

Аз избрах.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Върбановска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...