13.12.2011 г., 20:22

***

562 0 0

Не искам да поглеждам

очите ти

и погледа си свеждам.

Препълнени с лъжите ми,

а празни ми изглеждат.

Сълзите ти от обич ли са

не разбрах,

изглеждат ангажиращи

и ме е страх.

Ръцете - даваш ми закрила?

Топлина ли?

Заключи ме в окови,

не разбра ли?

И мога да говоря още как

се промени, кога,

но няма смисъл от това.

Плачи, тъгувай, мрази ме,

забрави ако желаеш...

Безразлично ми е - знаеш.

Аз избрах.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Върбановска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...