Paur (Симеон Дончев) Paur (Симеон Дончев)
5 336
3 jul 2007, 9:46

681 (Гурбет)

  Poesía
2.5K 0 8

681
на децата ми

Виждам ги:

Омалели от път.
Полугладни.
Оглупели от взиране.
Жадни до смърт.
Безотрадни.

Стискат зъби. Поглъщат
разярените степи.
Яздят, неизправили гръб -
все далеч е...

Пронизва простора
древната конска опашка.
Мощно снопът трещи -
така се пораства!

Помня ги!
Устремени във полет
заветен.

Най-подир!
Kурбан колят -
Балканът отпред е!
 
28 Декември 2002, Ломбо Есте








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0