3 июл. 2007 г., 09:46

681 (Гурбет)

Поэзия

2.5K 0 8

681
на децата ми

Виждам ги:

Омалели от път.
Полугладни.
Оглупели от взиране.
Жадни до смърт.
Безотрадни.

Стискат зъби. Поглъщат
разярените степи.
Яздят, неизправили гръб -
все далеч е...

Пронизва простора
древната конска опашка.
Мощно снопът трещи -
така се пораства!

Помня ги!
Устремени във полет
заветен.

Най-подир!
Kурбан колят -
Балканът отпред е!

28 Декември 2002, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

robert (Роберт Кулиани)

Поздрави!!!
Невероятно образно си го написал!!!!

2009-02-13T05:57:16+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря, за осезаемото ни минало!
Безотрадно е било началото, но сега...не би!
Поздрави!!!

2007-08-09T21:15:39+03:00
ТАМИ (Таня Панайотова)

Поздрав и от мен!През степите и всички изпитания, още от далечен Хиндукуш , те са знаели накъде вървят. А ние?

2007-07-04T14:02:05+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Това стихотворение е като вятър!
Пречисти ме.

2007-07-03T19:24:20+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много истинско и силно!Поздравявам те!

2007-07-03T14:52:56+03:00