Jul 3, 2007, 9:46 AM

681 (Гурбет)

  Poetry
2.5K 0 8

681
на децата ми

Виждам ги:

Омалели от път.
Полугладни.
Оглупели от взиране.
Жадни до смърт.
Безотрадни.

Стискат зъби. Поглъщат
разярените степи.
Яздят, неизправили гръб -
все далеч е...

Пронизва простора
древната конска опашка.
Мощно снопът трещи -
така се пораства!

Помня ги!
Устремени във полет
заветен.

Най-подир!
Kурбан колят -
Балканът отпред е!
 
28 Декември 2002, Ломбо Есте








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....