toxin (Таня Донова)
357 4101
22 feb 2018, 11:59  

*** 

  Poesía
860 4 10

Зачената от бурното кръвосмешение

между земята и небето,

родена съм при пълно звездно затъмнение.

Епичен колапс на умираща комета

белязал ме е да се скитам вечно

сред куполи от нулево летоброене,

в косите вплела тътена им безконечен,

неуловима от пространства, гравитации, време.

Сестра на хаоса съм; с неспокойни чувства,

с нестройно-огнена душевност,

търсач на нещо си, в което да се впусна,

било то черната космична бездна.

Ала природата ми напоследък чезне

в света на земната нетрайност,

привлечена от неизследваните мъжка нежност,

безкористност и всеотдайност.

В капана тленен честичко попадам

на чисто женската потребност
да бъда нечия, да се раздавам.
Крещят инстинктите ми: "Безнадежно е
да утоляваш своята неукротимост
в прегръдките на нечий друг живот!
Веднъж опиташ ли, необратимо е."
Усмихвам се и свивам рамене: Любов!

 

 

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Катенце, благодаря ти!
  • На мене пък страшно ми хареса защото усетих стихията,която ме заля като вълна при шквал в морето.Непокорност,желание,предупреждение.
    Истинска стръв!Колко е минало че сега стихът ти звучи толкова минорно.Нима стихията е вече незабелижима вълна?
    Май станах натрапен съдник,"но на кой му пука".
    Усмихни се и разтърси рамене!
  • Виж сега, по тоя повод имам нещо, писано много отдавна и ще ти отговоря с него. Това е едно от първите ми драсканици и звучи доста глупаво като цяло, но на кой му пука

    Оглупявам ли? Не! Все тъй съм си горда!
    Едва ли някой дивата у мене ще опитоми.
    Отдавна беснея - като опожаряваща орда,
    отдавна спрях да се впускам в нелепи мечти!
    Отдавна спрях и на мъжете да вярвам,
    на празни приказки - омайни и безчет.
    Безумно дръзка стихия съм. Аз покорявам!
    Ще ме имаш... Но не тука и не днес!
    Ще ме имаш, когато погалиш душата ми
    и успееш да влееш във нея море
    от нежност, романтика, кротост и благост.
    Тогава ще имаш и цялото мое сърце!
    И смело ще можеш да кажеш: "Смирих я!
    Покорна направих придошлата река".
    Но нащрек все бъди, че няма корито,
    което да ме удържи... Ако стана пак зла!
  • Такава невероятна орис и накрая...в капана на една чисто женска потребност.Съвземи се!Всеки има инстинкти.Ти си призвана за друго,да откриваш светове!Стига с тази Любов.Ще те погуби.
    Що се отнася до неизследваните ни качества.Ами няма кой!Още от времето на Ева все се каните да ги разкриете ама от суетност нямате време.
    Поздрав някъде от "нулевото летоброене"!
  • Мерси, Влади!
  • Иржи, имаше си заглавие, което умишлено махнах именно поради тази причина - не исках да привлича внимание
    Пете, понякога и най-големият търсач на усещания намира това, което най-малко търси - любовта, и престава да дивее
    Светле, всичко е любов!
    Маргарита!
    Благодаря ви, че коментирахте!
  • Искаше ми се да измисля някакво заглавие на този хубав и емоционален стих,но както и ти-не можах!А заглавието е като дрехите-най-напред то привлича вниманието,но добре е,когато съдържанието го задържи....Прекрасен,разказвателен стих,Таня!
  • Любовта вечно търси себе си в илюзиите за собствената си липса...
  • А как да бъде иначе, ако не с любов?!! )) Поздрави!!
Propuestas
: ??:??