Feb 22, 2018, 11:59 AM  

***

  Poetry
1.1K 4 10

Зачената от бурното кръвосмешение

между земята и небето,

родена съм при пълно звездно затъмнение.

Епичен колапс на умираща комета

белязал ме е да се скитам вечно

сред куполи от нулево летоброене,

в косите вплела тътена им безконечен,

неуловима от пространства, гравитации, време.

Сестра на хаоса съм; с неспокойни чувства,

с нестройно-огнена душевност,

търсач на нещо си, в което да се впусна,

било то черната космична бездна.

Ала природата ми напоследък чезне

в света на земната нетрайност,

привлечена от неизследваните мъжка нежност,

безкористност и всеотдайност.

В капана тленен честичко попадам

на чисто женската потребност
да бъда нечия, да се раздавам.
Крещят инстинктите ми: "Безнадежно е
да утоляваш своята неукротимост
в прегръдките на нечий друг живот!
Веднъж опиташ ли, необратимо е."
Усмихвам се и свивам рамене: Любов!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Катенце, благодаря ти!
  • На мене пък страшно ми хареса защото усетих стихията,която ме заля като вълна при шквал в морето.Непокорност,желание,предупреждение.
    Истинска стръв!Колко е минало че сега стихът ти звучи толкова минорно.Нима стихията е вече незабелижима вълна?
    Май станах натрапен съдник,"но на кой му пука".
    Усмихни се и разтърси рамене!
  • Виж сега, по тоя повод имам нещо, писано много отдавна и ще ти отговоря с него. Това е едно от първите ми драсканици и звучи доста глупаво като цяло, но на кой му пука

    Оглупявам ли? Не! Все тъй съм си горда!
    Едва ли някой дивата у мене ще опитоми.
    Отдавна беснея - като опожаряваща орда,
    отдавна спрях да се впускам в нелепи мечти!
    Отдавна спрях и на мъжете да вярвам,
    на празни приказки - омайни и безчет.
    Безумно дръзка стихия съм. Аз покорявам!
    Ще ме имаш... Но не тука и не днес!
    Ще ме имаш, когато погалиш душата ми
    и успееш да влееш във нея море
    от нежност, романтика, кротост и благост.
    Тогава ще имаш и цялото мое сърце!
    И смело ще можеш да кажеш: "Смирих я!
    Покорна направих придошлата река".
    Но нащрек все бъди, че няма корито,
    което да ме удържи... Ако стана пак зла!
  • Такава невероятна орис и накрая...в капана на една чисто женска потребност.Съвземи се!Всеки има инстинкти.Ти си призвана за друго,да откриваш светове!Стига с тази Любов.Ще те погуби.
    Що се отнася до неизследваните ни качества.Ами няма кой!Още от времето на Ева все се каните да ги разкриете ама от суетност нямате време.
    Поздрав някъде от "нулевото летоброене"!
  • Мерси, Влади!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...