Докосна ме със трепет плах,
а все едно от нищото ме върна.
Отдавна тебе чаках и желах.
Душата ми позна те, щом те зърнах.
В очите ти блещукаха звезди.
Не питаше с какво съм съгрешила.
А аз, стаила в себе си безброй вини,
не вярвах в нищо, бях се съкрушила!
Не исках пак да вярвам във лъжи.
Страхувах се отново да обичам.
Заради грешките допуснати преди,
към чувствата ти исках да съм безразлична! ...