29 jun 2008, 19:35

* * *

1K 0 2

Докосна ме със трепет плах,

а все едно от нищото ме върна.

Отдавна тебе чаках и желах.

Душата ми позна те, щом те зърнах.


В очите ти блещукаха звезди.

Не питаше с какво съм съгрешила.

А аз, стаила в себе си безброй вини,

не вярвах в нищо, бях се съкрушила!


Не исках пак да вярвам във лъжи.

Страхувах се отново да обичам.

Заради грешките допуснати преди,

към чувствата ти исках да съм безразлична!

MariAngel

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато те срещне любовта, тя не пита и не се интересува. Просто обича!
    Красиво...
  • "а все едно от нищото ме върна"

    Трудно е да си безразличен след такава емоция...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...