Докосна ме със трепет плах,
а все едно от нищото ме върна.
Отдавна тебе чаках и желах.
Душата ми позна те, щом те зърнах.
В очите ти блещукаха звезди.
Не питаше с какво съм съгрешила.
А аз, стаила в себе си безброй вини,
не вярвах в нищо, бях се съкрушила!
Не исках пак да вярвам във лъжи.
Страхувах се отново да обичам.
Заради грешките допуснати преди,
към чувствата ти исках да съм безразлична!
MariAngel
© Марияна Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
