* * *
Докосна ме със трепет плах,
а все едно от нищото ме върна.
Отдавна тебе чаках и желах.
Душата ми позна те, щом те зърнах.
В очите ти блещукаха звезди.
Не питаше с какво съм съгрешила.
А аз, стаила в себе си безброй вини,
не вярвах в нищо, бях се съкрушила!
Не исках пак да вярвам във лъжи.
Страхувах се отново да обичам.
Заради грешките допуснати преди,
към чувствата ти исках да съм безразлична!
MariAngel
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Ангелова Всички права запазени
