29 июн. 2008 г., 19:35

* * *

998 0 2

Докосна ме със трепет плах,

а все едно от нищото ме върна.

Отдавна тебе чаках и желах.

Душата ми позна те, щом те зърнах.


В очите ти блещукаха звезди.

Не питаше с какво съм съгрешила.

А аз, стаила в себе си безброй вини,

не вярвах в нищо, бях се съкрушила!


Не исках пак да вярвам във лъжи.

Страхувах се отново да обичам.

Заради грешките допуснати преди,

към чувствата ти исках да съм безразлична!

MariAngel

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато те срещне любовта, тя не пита и не се интересува. Просто обича!
    Красиво...
  • "а все едно от нищото ме върна"

    Трудно е да си безразличен след такава емоция...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...