* * *
Още помня черните ти дрехи,
шалчето на твоята глава
с коси не толкова белеещи,
рано ти потъна в самота.
Още помня черните ти дрехи,
майчице най-мила на света,
нима така е начертала и съдбата -
самотна да е твоята душа.
Как се чувстваш в стаята си празна
вечер, като падне тъмнина?
Как осъмваш в мъката омразна
сутрин, като стане ранина?
Ах, да можех да откъсна от живота
радост щастие и светлина,
бих ги дал на тебе, майко моя,
бих ги дал на твоята душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Todos los derechos reservados
