* * *
Още помня черните ти дрехи,
шалчето на твоята глава
с коси не толкова белеещи,
рано ти потъна в самота.
Още помня черните ти дрехи,
майчице най-мила на света,
нима така е начертала и съдбата -
самотна да е твоята душа.
Как се чувстваш в стаята си празна
вечер, като падне тъмнина?
Как осъмваш в мъката омразна
сутрин, като стане ранина?
Ах, да можех да откъсна от живота
радост щастие и светлина,
бих ги дал на тебе, майко моя,
бих ги дал на твоята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
