nedialkov (Стефан)
12 10
Jul 16, 2009, 1:28 PM

* * * 

  Poetry
588 0 3

Още помня черните ти дрехи,

шалчето на твоята глава

с коси не толкова белеещи,

рано ти потъна в самота.

 

 

Още помня черните ти дрехи,

майчице най-мила на света,

нима така е начертала и съдбата -

самотна да е твоята душа.

 

 

Как се чувстваш в стаята си празна

вечер, като падне тъмнина?

Как осъмваш в мъката омразна

сутрин, като стане ранина?

 

 

Ах, да можех да откъсна от живота

радост щастие и светлина,

бих ги дал на тебе, майко моя,

бих ги дал на твоята душа.

© Стефан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??