Още помня черните ти дрехи,
шалчето на твоята глава
с коси не толкова белеещи,
рано ти потъна в самота.
Още помня черните ти дрехи,
майчице най-мила на света,
нима така е начертала и съдбата -
самотна да е твоята душа.
Как се чувстваш в стаята си празна
вечер, като падне тъмнина?
Как осъмваш в мъката омразна
сутрин, като стане ранина?
Ах, да можех да откъсна от живота
радост щастие и светлина,
бих ги дал на тебе, майко моя,
бих ги дал на твоята душа.
© Стефан All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
