nedialkov (Стефан)
12 10
16 июл. 2009 г., 13:28

* * * 

  Поэзия
586 0 3

Още помня черните ти дрехи,

шалчето на твоята глава

с коси не толкова белеещи,

рано ти потъна в самота.

 

 

Още помня черните ти дрехи,

майчице най-мила на света,

нима така е начертала и съдбата -

самотна да е твоята душа.

 

 

Как се чувстваш в стаята си празна

вечер, като падне тъмнина?

Как осъмваш в мъката омразна

сутрин, като стане ранина?

 

 

Ах, да можех да откъсна от живота

радост щастие и светлина,

бих ги дал на тебе, майко моя,

бих ги дал на твоята душа.

© Стефан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??