2 feb 2018, 16:27

*** 

  Poesía
402 1 4

                                    На Д.М.

 

Една светла жена чака тъмния мъж

да люлее лицето ѝ в шепи.

И в косите ѝ нежни с цвят на пролетен дъжд

думи две тихо пак да прошепне.

 

Тя го чака напразно. Той не идва и днес.

Безутешен промъква се здрача.

Неизпратен копнеж.И погрешен адрес.

И за някого някой пак плаче.

 

Тази светла жена има светли сълзù.

А мъжът е с лице като камък.

Самотата незрима неусетно пълзи

и потрепва свещта с тъжен пламък.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??