***
На Д.М.
Една светла жена чака тъмния мъж
да люлее лицето ѝ в шепи.
И в косите ѝ нежни с цвят на пролетен дъжд
думи две тихо пак да прошепне.
Тя го чака напразно. Той не идва и днес.
Безутешен промъква се здрача.
Неизпратен копнеж.И погрешен адрес.
И за някого някой пак плаче.
Тази светла жена има светли сълзù.
А мъжът е с лице като камък.
Самотата незрима неусетно пълзи
и потрепва свещта с тъжен пламък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
