На Д.М.
Една светла жена чака тъмния мъж
да люлее лицето ѝ в шепи.
И в косите ѝ нежни с цвят на пролетен дъжд
думи две тихо пак да прошепне.
Тя го чака напразно. Той не идва и днес.
Безутешен промъква се здрача.
Неизпратен копнеж.И погрешен адрес.
И за някого някой пак плаче.
Тази светла жена има светли сълзù.
А мъжът е с лице като камък.
Самотата незрима неусетно пълзи
и потрепва свещта с тъжен пламък.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
