17 jul 2009, 3:31

7

  Poesía
856 0 17

Седем черни гарвана

кацнаха на седем черни клона.

Първият каза

 „Аз се казвам отчаяние,

и в бъдеще ще бъда птица твоя.”

Вторият каза

 „Аз се казвам мълчание

и ти ще бъдеш риба моя”.

Третият каза

 „Аз се казвам назидание

и ти ще бъдеш изкуплението мое”.

Четвъртият каза

 „Аз пък съм страдание

и твоята душа ще бъде вечно моя”.

Петият каза

„Аз пък казвам се желание

и ти ще бъдеш несбъднатото мое.”.

Шестата каза

„На мен ми викат състрадание

и ти ще бъдеш мойта тъмна воля”.

Седмата не каза нищо,

но разбрах, че тя ще пази гроба ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...