Jul 17, 2009, 3:31 AM

7

  Poetry
858 0 17

Седем черни гарвана

кацнаха на седем черни клона.

Първият каза

 „Аз се казвам отчаяние,

и в бъдеще ще бъда птица твоя.”

Вторият каза

 „Аз се казвам мълчание

и ти ще бъдеш риба моя”.

Третият каза

 „Аз се казвам назидание

и ти ще бъдеш изкуплението мое”.

Четвъртият каза

 „Аз пък съм страдание

и твоята душа ще бъде вечно моя”.

Петият каза

„Аз пък казвам се желание

и ти ще бъдеш несбъднатото мое.”.

Шестата каза

„На мен ми викат състрадание

и ти ще бъдеш мойта тъмна воля”.

Седмата не каза нищо,

но разбрах, че тя ще пази гроба ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...