17.07.2009 г., 3:31

7

855 0 17

Седем черни гарвана

кацнаха на седем черни клона.

Първият каза

 „Аз се казвам отчаяние,

и в бъдеще ще бъда птица твоя.”

Вторият каза

 „Аз се казвам мълчание

и ти ще бъдеш риба моя”.

Третият каза

 „Аз се казвам назидание

и ти ще бъдеш изкуплението мое”.

Четвъртият каза

 „Аз пък съм страдание

и твоята душа ще бъде вечно моя”.

Петият каза

„Аз пък казвам се желание

и ти ще бъдеш несбъднатото мое.”.

Шестата каза

„На мен ми викат състрадание

и ти ще бъдеш мойта тъмна воля”.

Седмата не каза нищо,

но разбрах, че тя ще пази гроба ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...