26 feb 2021, 8:10

7 минути до 7

  Poesía » Civil
467 2 5

 

"Защо плачеш?" попитах те,

а ти ми каза "Защото светът е сълза" -

Беше малко момиче, още дете,

как толкова рано всичко разбра?

 

"За къде си, тук не съм те виждал?"

"За никъде" просто ми каза.

В очите ти имаше само печал,

а после скочи, и влакът те смаза...

 

Огледах се. Никой нищо не рече.

Всички се качваха, слизаха,

бездушно спокойни в бездушната вечер -

Хората нито мразеха, нито обичаха.

 

Сега съм тук, на твоето място.

Чакам своя влак, влака последен.

Всичко е толкова просто -

Остават само 7 минути до 7...

 

01.06.2014.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е много тъжно,Роси.
    Да, Валентине, много точно си го казал. Няма просто какво да добавя 😔
    Адаш, силни думи използваш относно тази ми творба.
    Благодаря и на тримата.
  • Сила, налягане, взрив.
    Харесах.
  • В очите ти имаше само печал,
    а после скочи, и влакът те смаза...
    Тъжно, настръхнах докато го четох!
    Бездушието и безразличието - бичът на нашето време!
  • Интересен прочит демонстратираш на този ми стих, Пепи. Лично за мен е сред най-тъжните, които съм писал...
    Но иначе си права спрямо публикациите, които публикувам от доста време. Така е, когато човек е Влюбен.
    Благодаря ти за включването.
  • Много е мило и сладко! Хем си ти, хем не си съвсем ти - в последно време някаква особена нежност от себе си ни разкри!
    Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...