mislitel (Георги Каменов) mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K
Feb 26, 2021, 8:10 AM

7 минути до 7

  Poetry » Civic
464 2 5

 

"Защо плачеш?" попитах те,

а ти ми каза "Защото светът е сълза" -

Беше малко момиче, още дете,

как толкова рано всичко разбра?

 

"За къде си, тук не съм те виждал?"

"За никъде" просто ми каза.

В очите ти имаше само печал,

а после скочи, и влакът те смаза...

 

Огледах се. Никой нищо не рече.

Всички се качваха, слизаха,

бездушно спокойни в бездушната вечер -

Хората нито мразеха, нито обичаха.

 

Сега съм тук, на твоето място.

Чакам своя влак, влака последен.

Всичко е толкова просто -

Остават само 7 минути до 7...

 

01.06.2014.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Наистина е много тъжно,Роси.
    Да, Валентине, много точно си го казал. Няма просто какво да добавя 😔
    Адаш, силни думи използваш относно тази ми творба.
    Благодаря и на тримата.
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Сила, налягане, взрив.
    Харесах.
  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    В очите ти имаше само печал,
    а после скочи, и влакът те смаза...
    Тъжно, настръхнах докато го четох!
    Бездушието и безразличието - бичът на нашето време!
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Интересен прочит демонстратираш на този ми стих, Пепи. Лично за мен е сред най-тъжните, които съм писал...
    Но иначе си права спрямо публикациите, които публикувам от доста време. Така е, когато човек е Влюбен.
    Благодаря ти за включването.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Много е мило и сладко! Хем си ти, хем не си съвсем ти - в последно време някаква особена нежност от себе си ни разкри!
    Поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0