26 февр. 2021 г., 08:10

7 минути до 7

470 2 5

 

"Защо плачеш?" попитах те,

а ти ми каза "Защото светът е сълза" -

Беше малко момиче, още дете,

как толкова рано всичко разбра?

 

"За къде си, тук не съм те виждал?"

"За никъде" просто ми каза.

В очите ти имаше само печал,

а после скочи, и влакът те смаза...

 

Огледах се. Никой нищо не рече.

Всички се качваха, слизаха,

бездушно спокойни в бездушната вечер -

Хората нито мразеха, нито обичаха.

 

Сега съм тук, на твоето място.

Чакам своя влак, влака последен.

Всичко е толкова просто -

Остават само 7 минути до 7...

 

01.06.2014.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е много тъжно,Роси.
    Да, Валентине, много точно си го казал. Няма просто какво да добавя 😔
    Адаш, силни думи използваш относно тази ми творба.
    Благодаря и на тримата.
  • Сила, налягане, взрив.
    Харесах.
  • В очите ти имаше само печал,
    а после скочи, и влакът те смаза...
    Тъжно, настръхнах докато го четох!
    Бездушието и безразличието - бичът на нашето време!
  • Интересен прочит демонстратираш на този ми стих, Пепи. Лично за мен е сред най-тъжните, които съм писал...
    Но иначе си права спрямо публикациите, които публикувам от доста време. Така е, когато човек е Влюбен.
    Благодаря ти за включването.
  • Много е мило и сладко! Хем си ти, хем не си съвсем ти - в последно време някаква особена нежност от себе си ни разкри!
    Поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...